Източник: Тaste of Cuba
След повече от пет десетилетия на враждебност и търговско ембарго, САЩ възстановиха дипломатическите си отношения със съседния остров Куба през юли 2015 г.
Търговското ембарго все още е налице, но с промяната на отношенията на Хавана с Вашингтон, кубинските американци все повече изпращат финансова помощ на роднините си на острова - и ново поколение от ресторанти отваря врати в Куба.
Откакто кубинският президент Раул Кастро започна реформи през 2011 г., туризмът нараства и - въпреки че повечето от кубинците все още работят за държавата - вече е по-лесно хората да стартират свой собствен бизнес.
Мнозина избраха да вложат усилия в създаването на т.нар. paladares - малки ресторанти, често намиращи се в дома на собственика им
Най-доходните такива ресторанти са тези, които са ориентирани към нарастващия брой туристи, и това води както до преоткриване на традицонни кубински ястия, така и до създаване на нова фюжън кухня.
Други осигуряват за сънародниците си кубинци, все още живеещи с много ниски заплати, питателни ястия на свръх-ниски цени. Предизвикателството да се снабдяваш с дори най-простите съставки е сериозно, а държавните субсидии остават задължителни, за да могат някои хора буквално да оцеляват.
Срещаме се с кубинци, които развиват кухнята на страната си - и такива, които осигуряват простички и здравословни ястия за хората, оцеляващи на държавна заплата.
Ален Гутиерес, кулинарен блогър
www.atasteofcuba.org
Ален рядко излиза без камерата си. Запален фотограф, той е насочил страстта си към снимането и храната в красив блог за кубинската кухня.
Масираното му уеб присъствие е рядкост, като се има предвид високата цена на Интернет в Куба ($2.50 на час) в сравнение със средните заплати ($20 месечно). Още по-голяма рядкост са задълбочените му познания на ресторантската сцена в Хавана; той знае всички най-добри места, походящи за всеки бюджет.
Алберто Гонзалес Кабальос, пекар
www.alloggioacuba.net/salchi-pizza.html
Вълната на емиграция в Куба обикновено е еднопосочна: безброй жители на острова заминават от него. Алберто е представител на нова общност от кубинци, връщащи се в страната, въоръжени с умения и опит, натрупани в чужбина.
Известен готвач, той си е спечелил звезда от "Мишлен" по време на 15-годишния му престой в Италия. Сега той държи пекарна в работнически квартал в Хавана и се опитва да изгражда у местните хора навици за здравословно хранене, особено сред тези, които не могат да си го позволят.
Идалино Санчес Пулидо, координатор
Санчес е известна фигура в Старата Хавана. Той държи титлата на районен координатор на Комитетите за защита на революцията (CDR), сложна мрежа от съседски организации, замислени да гарантират реда в страната.
Той е взел под крилото си много местни жители и председатели на комитети, и действа като местен лидер на комунистическата партия в Хавана.
През очите на ТВ водещия
Казвам се Джералд Тан и обичам храната. Обичам да я приготвям, да я вкусвам, да говоря за нея.
Кулинарът в мен открива удоволствие в намирането на нови вкусове и измислянето на начин за преобразяване на съставки. Но пък любопитният журналист в мен винаги иска да се зарови по-надълбоко и да разбере повече за историите зад храната. Защото това, което консумираме, начина, по който го консумираме и причините за консумацията му са фундаментални за усещането ни за принадлежност.
Това може да говори за национална идентичност, да ни разказва кои сме, и къде сме били.
По време на пътешествието ми до Хавана, имах огромния късмет да срещна хранителния блогър Алън Гутиерес. Той е лицето зад A Taste of Cuba, блог с рецепти и ресторантски отзиви във всички части на родния му град.
Това, което отличава блога му, са личните истории как ястията са свързани с неговата култура, от рода на простия ориз с боб, наречен "moros y christianos", отправка към маврите и християните и ролята им в историята на Испания. Той също така интервюира готвачи в Куба, които се опитват да запазват своето историческо кулинарно наследство. Това обаче, което не се заявява открито, е е че те го правят, докато издържат на тежки санкции.
Пазаруването с Ален на пазарите за пресни продукти е отварящо очите изживяване - особено на тези, поддържани от правителството. Тези магазини предлагат основни продукти като месо, ориз и кафе на силно субсидирани цени. Има обаче уловка - всеки кубинец може да купи само ограничен брой от тези стоки с купони, известни като "la libreta". Въпреки че рационът не е достатъчен, за да удовлетвори дневните хранителни нужди, купоните определено помагат.
После изниква друг проблем.
Минаваме край много магазини с празни рафтове и скучаещи без работа продавачи. Ален обяснява, че тези държавно финансирани магазини не са получавали нови доставки от известно време, но от служителите все така продължава да се очаква да идват на работа.
Снабдяването с припаси е ежедневно предизвикателство в Куба. Хората просто не знаят какво ще могат да открият в магазините в рамките на деня, така че планирането на ястията се прави на принципа на случайните находки на пазара. И въпросът не е само в храната. Дори химикалките и тоалетната хартия могат да се окажат дефицитни ценни стоки. Въпреки тези трудности, кубинците, с които разговарях, като цяло се радваха на живота и подхождаха към деня си с оптимизъм и ентусиазъм.
Ален описва по най-добрия възможен начин ситуацията така: "Има много проблеми в Куба. Хората са предимно бедни. Трудно е да намираме всичко, което желаем - но се справяме."
Кубинската хранителна революция
Подобни статии
