Източник: Bocuse d'Or
За мен годината беше изпълнена с предизвикателства. Освен някои трусове в личния ми живот (раздяла, и после смяна на апартаменти… два пъти), също така завърших кулинарна школа и започнах нова кариера в готварския бранш.
Чувствах се невероятен късметлия, че се занимавам точно с това, което ме вълнува - с подкрепа от семейството и приятелите ми, но изпитвах и постоянна тревога за бъдещето ми. След почти 10 години в уеб дизайн бизнеса, имах усещането, че започвам професионалния си живот от нулата.
С новата ми кариера дойде цял куп нови колеги, предизвикателства и работни места - включително кратка заетост като ресторантски редови готвач.
Освен значимостта на списъците със задачи, огромните количества кофеин и удобните обувки, научих много от опита си в кулинарния свят.
Някои от тези уроци не бяха съвсем нови, но ме напътстваха - както в кухнята, така и извън нея — докато се ориентирах по новия си път.
Професионалната кухня е пълна с остри инструменти, ограничена работна площ, задънени ъгълчета и хора, които постоянно бързат...
Tweeeet me!Ето шест от тях, които станаха задължителни за мен.
1. Комуникирай ясно (и не приемай критиката твърде лично)
Професионалната кухня е пълна с остри инструменти, ограничена работна площ, задънени ъгълчета и хора, които постоянно бързат.
Това означава освен другото, че тя е и много опасно място; кухнята функционира добре само когато всички комуникират ясно и бързо.
Постоянно информираш другите къде си (“Зад теб!”), какво правиш (“Посягам!”), и какви опасни предмети държиш (“Остро!” “Горещо!”).
Да, ако направиш нещо не както трябва, шефът ти ще ти каже това също толкова ясно - не за да те мъмри, а за да можеш да решиш проблема възможно най-бързо. Често този тип директна комуникация се приема като обида, но в кухнята директната комуникация не е оскърбление: тя е задължителна, трябва да се приема и използва максимално.
2. Екипната работа е задължителна
В ресторанта успешна нощ на обслужване на клиенти зависи от това всяка част от ястието да е готова в точното време - от печения рибай стек до салатата и гарнитурата и платото със сирена.
Това е възможно чрез постоянна вербална комуникация и взаимопомощ; ако сте затрупани с поръчки, човекът на съседния пост ще се намеси, за да ви отмени с част от задачите ви.
На предишните ми работни места, несвързани с кулинарията, бях свикнал да оставам, докато довърша нещо, ако все още имах още работа за вършене, но в кухнята това не се случва; в края на нощта всички чистят заедно. Никой не си тръгва, преди последният човек да е приключил. Стига постоянно да сте ангажирани с работата за общата цел и кауза, никой няма да ви остави сам.
3. Винаги има нещо продуктивно за вършене
Скоростта, с която се движат ресторантите, не прилича на нищо, което съм виждал досега. Беше страхотно, дори плашещо, да наблюдавам как ресторантският персонал действа на пълна пара, и това само подчертаваше колко спокоен беше животът ми извън кухнята.
В кухнята нямаше време за колебания или прекалено премисляне на ситуацията: действаш на база мускулна памет, когато е възможно, и организираш поста си така, че да сведеш движенията до минимум и да намалиш времето, прекарано в търсене на съставки. Ако приключиш всичките си задачи, почистваш поста си.
Когато си готов с чистенето, помагаш на някой друг (виж точка две). Когато не е останал никой, на който да помагаш, подготвяш нещата за следващата смяна. Когато има как, се стараеш да действаш в аванс, защото ще има моменти, когато няма да можеш да мислиш за каквото и да е извън следващата серия предястия.
