Източник: Pexels.com

Пуристите на Карбонара не могат да спрат паста революцията

Карбонарагейтът е само епизод от мащабната революция в пастата

Запази

Както обичат да заявяват политическите анализатори, това, което реално липсва от Голямата карбонара криза, е по-мащабният контекст.

Това, което информираните американски зрители на видеото незабавно ще доловят, е че този нов подход, независимо дали е реден или не, отразява революция, която вече се случва в глобалната кухня: тя е част от по-мащабния "проблем на пастата в един съд за готвене".

Визирам нахлуването и после експлозията на съмнително изглеждаща, но всъщност поразително успешна рецепта - с формално италиански корени, за доматена паста в един съд, която се получава не чрез внимателно подготвяне на лучено-доматен сос и после смесването му с паста, готвена в тенджера за паста, както сме учени да правим, а просто като всичко се слага в един тиган, сурово, с малко вода, и се вари заедно.

Тази рецепта, както са показали разследванията на криминолози, се е зародила като инцидент в телевизионно шоу на Марта Стюарт, после се е добрала до сайта на Марта Стюарт, само за да бъде препубликувана на свръх-популярния сайт Food52, който я нарича така “Пастата в един тиган, която превзе Интернет (и промени начина, по който мислим за готвенето на паста)” Тя е буквално подигравка с всичкото внимателно къкрене на домати на бавен огън и сотиране на лук, което сме правили от години, и изглежда на пръв поглед като идеята за готвене на 8-годишно дете: просто се слага всичко в един съд, вари се на бавен огън и се бърка.

И за добро или лошо, тя работи - изключително добре.

Това, което някога отнемаше половин час - между соса, голямата тенджера с вода за паста, и самото варене на паста, вече се получава за 9 минути, може би 10, ако предвидите и допълнителна минута за разрязването на доматите наполовина и нарязването на лука.

Малкото вода, която противоречи на всичко, което сме учили от Марсела Хазан, всъщност увеличава скорбялата в соса, като създава собствено вкусно и лесно сработващо сливане на съставките. Food52 и на други места е предлагал да се пробва тази идея с други съставки: броколи и наденица, и други подобни. На практика тежките техники, които се изучавали и усвоявали до дребни детайли, сега могат да бъдат дублирани без каквито и да е техники, които всеки може да научи за 30 секунди.

“Френската” псевдо-карбонара, с други думи, е само епизод от по-мащабната паста революция, която обхваща Европа и Америка. Изтриването на едно видео не може да спре проблема — или да попречи на неговия триумф.

И това, срещу което италианците възразяват, е същото, срещу което възразяват много американски консуматори и готвачи, които са вкусвали другата паста в един съд: тази рецепта някак си опетнява духа на ястието. В духа на простата работническа кухня, въплъщавана от карбонара, има съпътстващо усещане, че тя трябва да се прави само така, или просто не става за нищо.

Готвачът Сара Дженкинс в блог-пост например изразява притеснението си за рецепта за cacio e pepe, усещайки, че добавянето на масло е табу, но същевременно затруднявайки се да постигне точната формула за вода в тенджерата за паста и зехтин и сирене — кога се добавя сиренето, какво сирене се използва, смила ли се пиперът рано или рано или късно?

С други думи, обичаме и ценим вярата си, че простите ястия изискват сложно майсторство.

Това, ако не друго, е основното убеждение, което всички добри готвачи, майсторите-готвачи ни учат от самото начало. “Еди какво си може да изглежда простичко, но всъщност изисква...” тази формула се повтаря във всяка книга с рецепти и всеки готварски курс и затвърждава съзнанието за гилдия на готвачите. Ако на практика същото ястие със същия вкус може да бъде направено и от дете с вързани очи, то решаващ поддържащ мит за кухнята ще изчезне с него.

С други думи, това не е карбонара криза. Това е криза на акредитивите и легитимността. Тя отива отвъд граници и кухни и говори за мащабна криза, в която псевдо-карбонарата е само посредствен пример. Ако се окаже, че това, което можем да правим, е постижимо за всеки, какво ще правим тогава? Подобна криза на легитимността, естествено, вече е сполитала много области - от туристическите агенти до журналистите в лъскави списания. Можем ли да издържим още една такава?