"Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също като периодите "Как", "Защо" и "Къде". Например, първият период би могъл да се характеризира с въпроса "КАК да се нахраним?", вторият с въпроса "ЗАЩО се храним?", а третият с въпроса "КЪДЕ ще обядваме?"
Дъглас Адамс, ”Пътеводител на галактическия стопаджия”
По някое време през лятото получих обаждане, с което бях поканена да бъда лектор на форум, чиято тема беше храната и който малко или много щеше да се опита да разкаже интересни неща за това как правим храната, каква храна правим и ... какво да правим с храната.
Реклама
Хората ме свързват с вино; напълно естествено, все пак това е професията ми.
Тя е неразривно свързана с храната обаче и дълги години преди да се хвърля в авантюрата да бъда партньор в ресторанти трупам наблюдения върху кулинарното статукво в България, сравнявайки го с това в други държави (всеки със страстта си – не ходя по магазини, ходя по ресторанти).
Всеки лектор на форума беше представен с кратко интервю, съдържащо неизменния въпрос “Какво е хубавата храна?”.
Пишейки отговора, ми стана ясно, че всъщност точно за това искам да говоря: че думичките хубава храна, или “хубаво хранене”, обозначават за мен комплексен процес, който по подобие на фин часовников механизъм е изграден от многобройни, някои от които почти невидими, частички и протичащи в космическо съгласие процеси.
И за това, уви, че той е почти невъзможен към днешна дата в България. Неприятно, че щях да съм поредният човек, който обяснява, че нещо не става, но поне чистосърдечно щях да се опитам да обясня защо (според мен).
Теорията ХХ (Хубаво Хранене)
Според нея хубавата храна е триединство от:
- благословията на природата;
- култура, дълг и удоволствие;
- акт на свещенодействие;
Благословията на природата
Хубавата храна е благословията на природата към човека или проклятието, когато той започне да прекалява.
Дано да се намираме в период на преосмисляне на точните параметри на своето прекаляване, защото е очевидно, че природата вече започва да ни наказва.
Грануломът на селското стопанство в България е видим с просто око и се моля някой да намери изход от безпаричието и безхаберието на стопани и държава.
Трагедията се разви особено бързо през последните няколко години, за да се стигне дотам, че днес яденето на домати от нечия градина започна да става почти спиритично изживяване.
Начинанието с добрата храна у нас е поставено на колене още в зародиш.
Tweeeet me!Това е не толкова обвинение, колкото констатация за целите на теорията, която показва, че поради даденостите, или по-скоро поради липсата на дадености, начинанието с добрата храна у нас е поставено на колене още в зародиш.
Няма истинско телешко, няма прясна риба, няма истински ръжен хляб, няма истинско сирене, истински кашкавал и т.н. и т.н. Да те видя какво ще сготвиш.
Култура, дълг, удоволствие - трите особено важни, звучащи може би крайно дясно елементи на Теорията ХХ.
Културата на храната се разделя на: култура на даващия и на култура на потребяващия.
Даващият трябва да може даде това, което търсещият търси, но търсещият трябва да може да формира критерии на търсене, а не пържолата да е гадна, но никой да не се притеснява от това.
В ролята на даващия са стопанинът, готвачът, продавачът.
При тях културата на хранене съвпада с професионалната култура, която от своя страна е сума от първоначално ниво на професионализъм и желание за последващо образование. Често у нас тя е равна на нула.
Два примера:
- Кухненските норми, по които работят готвачите са или тези, които са си изработили сами – ако работят достатъчно дълго време и са любознателни - или тези, които някой стар балкантуристки кадър им е дал – ако са имали късмет. Липсва им елементарната база, която да позволи по-нататъшна специализация и съответно по-високи нива на изява (творчество). Всичко е оставено в ръцете на отделния индивид и неговото лично желание за усъвършенстване. Резултатът е огромен брой немотивирани и на ниско професионално ниво «даващи».
- Последният сервитьор, който съм видяла да отсервира десет чинии на един път се е дипломирал от ТОХ-а (сега Гимназия по туризъм) преди 30 години. И понеже сега това е гимназия, днес там се учи ПР на туризма.
Яна Петкова
След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.
06.08.2015 Всички статии от този автор →
Подобни статии
По-приятен текст скоро не бях чела! Хем професионално, хем забавно. Поздравления за Яна Петкова!