Добре дошли в Лондон, столицата на луксозната храна

Британската столица е начело в класациите за недостъпна луксозна храна

Запази

Ако за вас не звучи абсурдно да платите цената на апартамент за бутилка вино, или се изкушавате например да поставите черен хайвер върху пица, няма съмнение коя би била идеалната дестинация за вас: Лондон.

Ако говорим за "нормална цена на живот", то Женева, Париж и Хонконг го изпреварват, защото там цената на храната е най-висока. Но тук сме много отвъд нормалността: британската столица оглавява световните класации за недостъпна луксозна храна, като е в състояние да преглътне всякакво пиршество за вкусовите рецептори, допринесло за лидерството в тази конкретна насока. В последните 12 месеца вестите за лондонските хранителни ексцесии не слизат от страниците на световните медии.

Най-скъпият хамбургер и сладолед

Преди година, американският бар Honky Tonk представи най-скъпия хамбургер в света, наречен Glamburger: новозеландски дивеч, бри с черни трюфели, бели трюфели, хайвер и златен варак, смесица от вкусове, продаваща се за 1500 евро (но ако предпочитате нещо по-етническо, можете винаги да заложите на “доброто старо” къри, сервирано в Samudari Khazana Bombay Brasserie за 2200 евро).

Очевидно, Лондон не държи ексклузивни права за целия свят, когато става дума за абсурдно скъпи ястия: от поръсено с диаманти суши от Angelino Araneta в Манила до пицата "Луи XIII" от Renato Viola в Салерно, или 24-каратовия сладолед от Serendipity-3 в Ню Йорк или пуканките, продавани за $1000 на килограм от Berco's, гурманите, за които “парите не са проблем” могат да открият нещо, с което да задоволят екстравагантния си вкус навсякъде по света. Но в Лондон все пак като че ли местата с подобни екстравагантности са повече.

Най-скъпото кафе и месо в света

През пролетта документален филм на Channel 4 в няколко епизода запозна обществеността с най-скъпите съставки, продавани в най-добрите хранителни магазини в Лондон. Например най-скъпото кафе в света - Kopi Luvak, получено от частично преминали през храносмилателната система на палмови цибетки и отделени кафеени зърна (около 450 евро за чаша).

Или иберийската шунка Iberian Albarragena de Bellota, която се доставя с генетичен сертификат на прасетата от естремадура, чиито бутове струват около 2500 евро за килограм. Или престижните японски бифтеци "уагую" – образецът за кобе стек – чието месо, нашарено с мазнина, се масажира и обгрижва до степен на фанатизъм, преди да се продаде на цена от няколкостотин евро за килограм.

Една от по-скорошните новини се отнасяше до употребата на хайвер – чиято продажба, наравно с тази на трюфелите, е нараснала с десетки процентни пунктове от миналата Коледа: най-новият тренд засяга употребата на черния хайвер като топинг за пица, въпреки ужасените викове на тези, които смятат това за абсолютно престъпление в кулинарен аспект.

И това се случва в ресторантите и баровете в Лондон, и на тезгяха на магазините, които излагат и продават най-страхотните хранителни продукти.

Доставки на луксозна храна за дома

Но нещата не са по-различни и в задушевната среда на дома: храната, която да си вземете за в къщи, както и доставяната до вратата ви храна не само се свързват с качество, но и вече се концентрират и върху чистия лукс. В метрополиса, обитаван от най-много милиардери в света, една трета от бюджета за храна в града се харчи за фастфуд и предложения "за в къщи": в такава ситуация има очевидна нужда от услуга като Supper, която по заявка да доставя ястията на многозвездни ресторанти до частни домове.

Бумът на луксозен кетъринг в лондонското Сити, който беше контрапункт на трусовете в индустриалния и банковия сектор, бележи постоянен ръст от 2013, като нови инвеститори и клиенти се насочват към централен Лондон.

Дори исторически елитни хотели са започнали нов живот, основно заради близкоизточниинвестиции, като самодостатъчни цитадели на лукса, където ресторанти с по няколко звезди от "Мишлен" – перфектен пример е тризвездният ресторант на Ален Дюкас в Dorchester – са и причина, и симптом за техния успех. Между бизнес-сделките бие на очи ненаситният лукс на ястията, които струват еквивалента на едномесечна заплата – или може би дори още повече – на сервитьорите, които ги поднасят.