Как науката може да поправи години на лошо хранене
Дали начинът, по който се храним, ще донесе край на света?
Дали начинът, по който се храним, ще доведе до край на света?
Начинът, по който се храним сега, има сериозен ефект върху климатичните промени, което определено носи със себе си заплахата от край на света такъв, какъвто го познаваме.
За добро или лошо, индустриалната система за производство на храна е направила храната много евтина. В момента бедните могат да се хранят много по-добре, отколкото преди. Някога само богатите можеха да консумират месо всеки ден в седмицата. Сега почти всеки може да си го позволи, три пъти дневно.
Фастфуд веригите правят храненето лесно. Те не предлагат много качествено месо, и по-голямата част от него е преминала през брутална обработка, но е достъпно.
Нужни са 55 калории енергия от изкопаеми горива, за да се получи 1 калория от телешко.
Tweeeet me!Месото обаче има огромен въглероден отпечатък: особено телешкото, защото е нужно много зърно, за да се получи килограм телешко.
Нужни са около 14 кг зърно, за да се получи 1 кг телешко, и това зърно изисква огромни количества изкопаеми горива — под формата на торове, пестициди, фермерско оборудване, преработка и транспорт.
В крайна сметка са нужни 55 калории енергия от изкопаеми горива, за да се получи 1 калория от телешко.
Средната стойност за преработените храни е 10 калории от изкопаеми горива на калория от храна.
Преди Втората световна война всяка калория енергия от изкопаеми горива, вложена във ферми — под формата на дизелова енергия за трактори и торове — е давала 2.3 калории от храна. Това е безплатният обяд на природата — разликата между тази вложена 1 калория и получените 2.3 калории, резултат от слънчевата енергия.
Сега са нужни 10 калории от изкопаеми горива, за да се получи само 1 калория от храна. Абсурдно е, че сега изпадаме в енергиен дефицит заради храна, производството на която теоретично е базирано на фотосинтеза. Това би трябвало да е една от областите в живота ни, която е въглеродно неутрална или дори позитивна, защото растенията реално са единственият начин да се получава енергия от слънцето.
Целта ни би трябвало да е да се храним от веригата на слънчевата енергия за храните до максимална степен, а не от изкопаемите горива, както предимно го правим сега. Въпросът е: как да се направи това? Имаме някои впечатляващи модели.
Храненото с трева месо от крави е общо взето система, където слънцето подхранва тревата, тревата изхранва преживните животни, а преживните животни изхранват нас. Консумирате непряко слънчева светлина, когато се възползвате от тази хранителна верига.
Соларизацията на хранителната верига би трябвало да е наша цел във всяка насока — възползване от ежедневното чудо, което е фотосинтезата.
Не правим това, защото изкопаемите горива бяха много евтини. С течение на времето фермите заменяха с изкопаемите горива човешкия труд, както и енергията на слънцето. Торът, правен от природен газ или дизел, беше огромна стъпка в посока по-малка употреба на слънцето.
Едва в последните няколко години хората започват да осъзнават ролята, която храната играе в решаването на екологичните проблеми, и факта, че няма да се преборим с глобалното затопляне без драстична промяна в системата на производство на храни.
В Калифорния например беше гласуван т.нар. Assembly Bill 32. Законът е замислен постепенно да намалява количеството въглеродни емисии от компаниите за горива, енергийните компании и автомобилите, като поставя лимит на въглеродните емисии. Този закон обаче не се занимава със земеделието.
