Източник: Flickr.com/photos/furlag
Традиционно, румънците пият кафето си в турски стил, с утайка, в малки чашки, освен ако са от саксонски или унгарски произход.
Дългите зими, с температури, които често падат под нулата, са изградили местна кухня, която цени консервираните храни.
В склада надолу по стръмния склон на зеленчуковата градина на хотел Pensiunea Stejeris, разположен високо над Брашов, собствениците Раду и Клаудия Чорояну подготви гигантски буркани с кисели краставички. Към колоритните си традиционни смеси – пълнени с грозде дълги червени чушки, кръгли камби, пълнени с ябълки или настърган зеле, както и корнишони с листа от целина - те добавят много чесън, сушена мащерка и копър, синапено семе и резенчета хрян, който служи като консервант.
Горен слой от вишневи листа запазва зеленчуците хрупкави, като се добавя само малко сол, ябълков оцет и слънчогледово олио.
По-рано през годината, те правят zacusca, базирана на патладжан смес за мазане, наподобяваща кьоополу, и консервирани къпини, малини, ягоди и зелени орехи, които се берат преди втвърдяването на ядките. "Това, което става на конфитюр, става и на палинка", коментира Раду, както отпива от отлежал три години алкохол.
Раду има богата колекция от палинка - дестилат от плодове, обикновено сливи, отлежал в дъбови бъчви - и е отличен водач в етикета, удоволствията и клопките на този тип алкохол. За студените сутрини той препоръчва варена палинка със захар и черен пипер, поднасяна в малък чайник, и казва, че алкохолът върви особено добре с "pastrama intorsura buzaului", която се прави в края на есента от овнешко с втрита сол, черен пипер и розмарин, мариновано в гроздов сок и поднасяно на резени с горчица или кисели краставички.
Този румънско-еврейски специалитет, първоначално правен от гъше месо, се е добрал до Турция в османските времена и в крайна сметка до Америка, където се утвърждава като пастрами (осолено или мариновано в саламура месо).
Виещите се есенни мъгли придават безплътен вид на Карпатите сутрин, както и усещане, че сте на ръба на "старата Европа".
Легендите разказват, че този регион е в основата на историята на Хамелнския ловец на плъхове по времето, когато цели села в Германия през ранното Средновековие са изгубили своето население в Трансилвания.
Хълмовите укрепления от XIV век на Сигишоара - родното място на Влад Цепеш, средновековният принц, послужил като вдъхновение за легендарния граф Дракула на Брам Стокър - се виждат от километри. Високите укрепления на цитаделата доминират над този привлекателен град на кривите, калдъръмени улички и хаотично пръснати островърхи къщи, докато менюто в Hotel Sighisoara напомня за омайните трансилвански гори, както и за традиционния вкус към богати храни, засищащи глада: чорба от телешки кости, овкусена по саксонски стил с пресен естрагон; гулаш с кнедли; дивечови колбаси от глиган с картофи и лук в свинска мас; дива патица с кисело зеле.
Пазарът в Сигишоара, разположен извън стените на крепостта и надолу по хълма, е истинска съкровищница на сезонни продукти. В края на лятото, неговите сергии се скриват от купища патладжани, чушки с размери от съвсем малки до сравними с човешки юмрук, тикви, златистожълти картофи, безброй видове лук и градински билки.
През есента, пленителните купчини от горски и градински гъби заемат равностойно място с аристократични кореноплодни: целина, хрян, корен от магданоз, черна ряпа. Зелето се продава до връзки сух копър, които ще се използват за консервирането му. Погледа ни привлича маса, затрупана с червени орехи.
Продавачката обяснява, че в нейното село са останали само две орехови дървета – а някога са били много повече. Названието им – “Червен Дунав”, и червено-лилавата разцветка предполагат хабсбургски произход.
Сирена от овче и краве мляко, пушено и прясно месо се продават в малки магазини отстрани до сергиите. На входа на пазара, циганки предлагат домакински стоки. Мъжете, със специфични шапки и дрехи, които обозначават техния статут, продават продукцията на занаята си: метални изделия, дърводелски изделия или животни.
Подобни статии
