Източник: Flickr.com/photos/furlag
Румънците са гостоприемни - трапезите им често са шумни, а ястията им са правени за споделяне с много хора.
През лятото, селските ястия се приготвят на открито и се консумират на масата на двора, или в по-хладните дни – на покрита тераса. Не са нужни поводи, за да поемете с кон и каруца на пикник.
Усещането за безвремие изпълва въздуха, докато конят с украсената с червен пискюл сбруя бавно и внимателно преминава между ливади от благоуханни цветя и храсти, както и край гори от дъб, бук, ясен и бор.
Каруцата разпръсква облаци от пеперуди и стряска от време на време някой елен, докато преминава край издигнати платформи, на които ловци дебнат на пусия за мечки. Тук консумацията на пушена сланина, лук, хляб, варени яйца и палинка изглежда перфектно намясто. Без овчарите, този пейзаж би изчезнал безследно.
Те вземат много насериозно дълга си на пазачи на тези хилядагодишни ливади, пасища, тревни площи и гори, докато се грижат за овцете си и правят сирене - кас, урда, кашкавал и телемеа - които продават на пазара.
Пчеларите се възползват от голямото биоразнообразие и от краткото, топло трансилванско лято, като разполагат пчелите си в пъстри кошери върху камиони. В началото на май г-н Пандреа, чийто мед се продава в Лондон, води пчелите си на цъфтящия глог в края на гората. По-късно ги премества по-близо до акациите с ароматни цветове, а после на поляните, където пчелите правят полифлорен мед до края на лятото. Невен, лайка и други ливадни цветя се правят на чайове, а горски плодове - бъз, шипка, вишна, трънка, къпина и ягода - на консерви.
В стотиците основани от саксонците трансилвански села - сред тях Саскиз, Вискри, Маланкрав, Копса Маре, Арчита и Месендорф - не се говори за местни, органични или устойчиви хранителни системи. Те просто се приемат за даденост.
Саксонските къщи разполагат с кухня, градина, голяма плевня (за кокошки, прасета, крави или биволи, гъски), овощна градина и просторно избено пространство. Във Вискри, в летните дни преди изгрев слънце, говедар извежда кравите и биволите на ливадата и ги връща по залез, като всяко животно влиза в собствения си дом, докато стадото върви по неасфалтираната улица.
Биволите, доведени от изток в Трансилвания през XV век, тук се чувстват перфектно, но са темпераментни (ако притежателят им умира, често и биволът умира) и не обичат да бъдат доени, така че те грижите за тях изискват много труд. В Месендорф, г-жа Бардас прави cas oparit (парено сирене) от в наши дни рядкото биволско мляко. Тя оформя изварата от прясно непастьоризирано мляко на топки, попарва ги и ги съхранява в саламура в продължение на седмица (по-дълго, ако те се предвижда да бъдат опушвани).
Няколко пъти седмично тя пали пещта на дърва и пече големите, кръгли хлябове с овъглена коричка, които преди Чаушеску са били в основата на селската диета.
Докато хлябът е все още горещ, тя маха въгленчетата с къса бухалка - на което пилетата реагират с шумен възторг. Допреди 20 години, една от кулите на църквата от XIII век в Месендорф е служила като място за опушване и склад за сланина. Селяните са окачвали сланината си на пирони на голяма дървена греда в основата на кулата, и са рязали от тях.
Зад стената на църквата, Моника Поповичи реди дюли, круши и ябълки на покритата с асма беседка, подготвяйки се да направи от тях консерви и желета. Вечерята, пред дълга дървена маса с бумтяща печка наблизо, е костен бульон от биволско с леки като перце кнедли от биволско сирене (supa cu galuste), биволско вратно месо с кост, печено на бавен огън във фурната, сладки градински моркови със слънчогледово олио и лек сос от хрян. Десертът е торта с конфитюр от дива череша и заквасена сметана.
Моника и приятелката й Мариета Негру доказват колко добър може да е вкусът на качествената храна, направена с особена грижа.
На следващия ден за обяд в овощната градина зад къщата, Мариета прави гърне с мамалига, чорба, сарми и салата с телешко (месо и зеленчуци от бульона на ситни парченца, смесена с нарязани на кубчета краставици, картофи и майонеза), ястие, което загатва за балканско влияние в миналото на Трансилвания.
За да стигне до Миклошвар, селище, където основно се говори на унгарски, където се намира имението и къщите за гости на граф Тибор Калноки, пътят минава през полета със слънчогледи и трупано на купи с вили сено. Щъркелови гнезда балансират върху телеграфни стълбове и комини, гъски и патици се клатушкат около къщите, а кози, гледани от овчар и неговото куче, пасат до пътя дива мащерка, копър, салвия и риган.
Пътят минава край пекарна - хлябът с обгорена коричка (pityokas kenyer) се прави с тесто от картофи и брашно тесто, различен от тестото от пшенично брашно на саксонския Месендорф, който е само на два часа път - и кариера за въглища, преди да достигне до Заланпатак и красиво реставрираните къщи за гости там. Храната е автентична за мястото.
Поради липсата на подходящ магазин на километри разстояние, талантливият местен готвач Фаркаш Чила създава ястия от сезонни продукти, които са локално отглеждани, набрани или уловени, или вече подготвени за съхранение: супа от леща в бульон от пушено месо; свинско с картофи, където се използва нарязано на кубчета пушено свинско; гулаш; паприковано пиле с тархоня (паста с яйца с отлежало овче сирене); чушки, пълнени с ориз; кисели краставички, зелени домати (направени от есенни плодове, които няма да узреят) и свеж, сладък червен пипер; салата от червено зеле; палачинки, конфитюри, ябълков сладкиш, сметана и плодови сиропи от бъз и касис.
През лятото, хляб и сладкиши - включително прекрасни унгарскит kurtos kalacs и мамалига, правена с леко ферментирала суроватка - се пекат навън в пещ на дърва до поляна с ярки виолетки, ириси, ведрици и орхидеи.
През есента, околните златисточервени широколистни гори са пълни с пачи крак и кладници, а през зимата, палинката затопля след снежния туризъм, наблюдението на мечки и пътуването с теглена от коне шейна. На пикник, Габор Боне, експерт по околната среда, показва скални лястовици, алпийски бързолети, сови, кълвачи, лястовичи опашки и орли. Той намира спящи прилепи и броди по горски пътеки, изобилстващи от гущери до брега на реката, където мечки са оставили своите следи.
Тук е средновековна Европа: място, по-древно и неустоимо от митовете, които е вдъхновило. Трудно е да повярваме, че този пейзаж е част от Европейския съюз, тъй като в Трансилвания е много лесно да се почувстваме извън сегашното време. По думите на Николета Наводари, елитен готвач в Биертан, "Това е животът, който познаваме; имаме много поводи да празнуваме. “
Подобни статии
