10-те най-надценени филма на всички времена

... въпреки възхитените рецензии и впечатляващите доходи от боксофис

Запази

8. Двойният живот на Вероника / The Double Life of Veronique (Кшищов Кешловски, 1991)

Какво казаха критиците

“Хипнотична поетична творба, композирана в зловещо минорен лад” – Хал Хинсън, Washington Post

Награди

Най-добра актриса (Ирен Жакоб) и награда на ФИПРЕССИ на филмовия фестивал в Кан

Какво казваме ние

В зависимост от гледната точка, енигматичната драма за двойници на Кешловски или е дълбок анализ на идентичността, съдбата и космическата шега на съществуването, или уморено проточен, почти самопародиращ се пример на евро-арт кино от началото на 90-те, чиято мания по удвояването е повърхностна, непоправимо студентска, и не ни води никъде.

Жакоб, както хвалителните писания за този филм изтъкват, има неземна красота, но тя е принудена да играе кух литературен образ, а не двойка разпознаваеми хора.

Междувременно слабата операторска работа на иначе прехваления Славомир Идзяк става толкова монотонна, че приятел критик определи филма като “Един цвят: жълто” – евтина подигравка, но все пак напълно заслужена.

The Double Life of Veronique

Гледайте вместо това… Мълхоланд Драйв / Mulholland Drive (2001)

Поразителен и плашещ удар върху идентичността от Дейвид Линч, който излиза извън концепциите и тезите, за да въздейства на първично ниво върху зрителите.

7. Беднякът милионер / Slumdog Millionaire (Дани Бойл, 2008)

Какво казаха критиците

“Филмовият еквивалент на участието на Юсеин Болт на олимпиадата: забавен, шокиращ, впечатляващо свръх-енергичен” – Сукдхев Сандху, Daily Telegraph

Награди

Номиниран за 10 "Оскара" и спечелил осем (филм, режисура, адаптиран сценарий, монтаж, операторска работа, оригинална музика, оригинална песен, звук). Спечелил четири "Златни глобуса" (филм, режисура, сценарий, музика) и осем награди "БАФТА" (филм, режисура, адаптиран сценарий, музика, операторска работа, монтаж, звук).

Какво казваме ние

Откъде да започнем? Актьорската игра варира от глупава (Дев Пател) до непоносима (Анил Капур), през празно радваща окото (Фрида Пинто). Историята обаче не е само за хората. Или за Бомбай. Или Индия, като цяло. Или в някаква глупава история за тв състезание. Тя е за британски триумф, неочакван победител, събрал "Оскарите".

За Дани Бойл и неуморната му енергия и ентусиазъм и всички добри неща, които той е направил за британското кино. Реално няма да чуем да се каже и една лоша дума срещу него – и вероятно не бихме и могли да я чуем, предвид абсурдно раздутото позитивно възприемане на филма, което донякъде като "Речта на краля" кара човек да се чувства предател на националния дух, ако не е съгласен с тезата за величието му.

Време е може би най-после да признаем, че това е най-слабият филм на Бойл?

Че сценарият е идиотска конфекция без герои с каквато и да е убедителност или съдържание? Че заслепяващата наградена с "Оскар" операторска работа на антъни Дод Мантъл е наистина заслепяваща и наградена с "Оскар", но прави крайната мизерия в бедняшките квартали на Бомбай да изглежда като игриво упражнение по евтини сензации? Нещо забавно, стига да го гледаме от разстояние? Да споменаваме ли въобще скока в екскрементите и колко други трикове използва филмът в името на съмнителния хипер-реализъм? Може би просто да запазим мълчание, и да се извиним, че нямаме дори най-мъглява представа за какво е всичкият този шум.