10-те най-надценени филма на всички времена

... въпреки възхитените рецензии и впечатляващите доходи от боксофис

Запази

2. Телевизионна мрежа / Network (Сидни Люмет, 1976)

Какво казаха критиците

“Скандален… блестящо, жестоко смешен, злободневна американска комедия, затвърждаваща позицията на Пади Чайевски като голям нов американски сатирик” – Винсънт Канби, New York Times

Награди

Спечелил четири "Оскара" за актьор (Питър Финч), актриса (Фей Дънауей), поддържаща актриса (Беатрис Стрейт) и оригинален сценарий. Номиниран за още шест "Оскара", включително най-добър филм и режисура. Спечелил четири "Златни глобуса".

Какво казваме ние

В ера, когато звучащата отчаяно, ненаситно маниерна актьорска игра от половината състав, и Фей Дънауей са били препоръка сами за себе си, "Телевизионна мрежа" е бил много привлекателен.

Връщайки се сега към него, сценарият на Пади Чайевски, често определян като едно от най-големите достижения на холивудските сценарии през 70-те, изглежда доста зле.

Той е фарисейски ферман срещу телевизията като институция, преливайки от презрение към тъпите маси, които я гледат, и представящ тези, които я произвеждат, като почти еднотипни бездушни вманиачени по рейтингите роботи.

Това, което е наистина убийствено за филма, е доколко кресливи и монотонни са характеризациите от Чайевски; Даяна на Дънауей започва и завършва филма като една и съща (без) личност, и не е разкрита постепенно като "въплъщение на телевизията", колкото като жива мишена за безпощадната критика в края, когато всички обезумяват по гневната реч на Хауърд Бийл, филмът иска да пожъне най-големия си успех по много очевиден сатиричен маниер, като прибягва до поведението на глупавата тълпа, без да осъзнава доколко прекалено снизходително е посланието му.

С течение на времето той изглежда все по-превзето и все по-неефективно – има много неща, за които да критикуваме ТВ мрежите в наши дни, освен аморалното вкопчване в рейтингите.

Network

Гледайте вместо това… Bamboozled (2000)

Гневна, хаплива и недостатъчно гледана сатира на Спайк Лий за медийното представяне на афроамериканците, която също взема твърде голяма лъжица за устата си, но поне излага доста правилни аргументи, без да се самопотупва по гърба.

1. 007 Координати: Скайфол / Skyfall (2012)

Какво казаха критиците

“Един от най-добрите филми за Джеймс Бонд досега. Това е пълнокръвно, радостно, интелигентно представяне на любима културна икона” – Роджър Ебърт, Chicago Sun-Times

Награди

Носител на награда "Александър Корда" за най-добър британски филм на БАФТА, и награда "Антъни Аскуит" за филмова музика. Номиниран за още шест награди БАФТА и пет "Оскара", от които спечели два (за оригинална песен и звук).

Какво казваме ние

Нека първо признаем, че Хавиер Бардем има три страхотни сцени в "Скайфол", преди филмът да реши, че Силва, неговият величествено плашещ злодей, не иска нищо повече от това да преследва Джуди Денч из Хайлендс и да бомбардира семейните корени на Бонд с хеликоптер Merlin. Това ли е неговият дълбок план?

Сред плюсовете, това е може би най-добре изглеждащият филм за Бонд, правен някога – за което поздрав за Роджър Дийкинс – но далеч не е толкова уверен в себе си, или в това накъде трябва да върви Бонд през това десетилетие, както твърдяха поддръжниците му в момента на дебюта му. Неловък като форма и интересен само на моменти, филмът е крехък опит за спасяване на агента от забвение, за който Сам Мендес получава твърде много признание.

Ако погледнете по-отблизо, белезите на нерешителност са болезнено очевидни, особено в третото действие. Q на Бен Уишоу позволява сървърът на MI6 да бъде хакнат чрез… свързване на мрежов кабел към лаптопа на Силва?

Катастрофата в метрото е провал. Отърваването от Северин, след като Бонд е получил каквото е желал от тази изтерзана секс-робиня, е брутално коравосърдечно. Даниъл Крейг изглежда закоравял, восъчен и лишен от чувство за хумор, без дарба да поднесе дори и слаба шега, и невдъхновеният сценарий направо го хвърля в мочурище от такива. Посоката на филма е интересно реакционерска – за връщане към стари сигурни неща, като мъже, които да контролират нещата, в объркващ нов свят (и свят, който мразеше "Спектър на утехата"). Бихме предпочели старата сигурност на Бонд филм, където той не е толкова тежко стъпил на земята, носи удовлетворение чак до самия край, и излага на кратък рис кне само службите за сигурност. Това е най-големият хит в историята на британския боксофис, на което казваме, с извинение: по-добър късмет следващия път.

Skyfall

Гледайте вместо това… Живите светлини / The Living Daylights (1987)

Дебютът на Тимъти Далтън като Бонд, който все още изглежда като един от най-недооценените в поредицата, и има абсурдно добър каскадьорски епизод, в който той виси на гърба на съветски товарен самолет.