10-те най-надценени филма на всички времена

... въпреки възхитените рецензии и впечатляващите доходи от боксофис

Запази

4. Амаркорд / Amarcord (Федерико Фелини, 1973)

Какво казаха критиците

“Фелини е толкова щедър на епизоди и наблюдения, че придава на повечето други режисьори имидж на скъперници” – Джей Кокс, TIME

Награди

Номиниран за "Оскари" за режисура и оригинален сценарий, спечелил "Оскар" за най-добър чуждестранен филм.

Какво казваме ние

Всички знаем, че Фелини е бил цицоман. И няма нищо лошо в циците. Те са лесни неща, на които да се възхищаваш.

И все пак, гледайки Amarcord, неговият прочут разказ за живота в провинциално крайбрежно селце в ерата на Мусолини, е лесно да се разсееш от всичките гигантски млечни жлези, и наистина става странно трудно да се концентрираш върху нещо друго. има ли някакво реално съдърание зад подскачащите и полюляващи се бюстове и бански костюми?

Фелини към този момент отдавна се е утвърдил като несравним наблюдател и сатирик на италианските слабости, секса, класата, изкуството и политиката, но чувствителността му драматично е загрубявала с годините.

Зрялостта на "Долче вита" (1960) и "8 и 1/2" (1963), дори докато ги гледате, заплашва да премине в преувеличена, хаплива ексцесия. И тук вече го е направила.

Аматьорът критик на опашката в "Ани Хол", оплакващ се от “себеугаждане”, може да е мислил за това, освен ако се е сетил за "Казанова" (1976).

Той също така би могъл да спомене, че редицата от момчета, мастурбиращи пред местното кино, осигурява неудобно адекватен образ за целия филм, до степен да си представите как режисьорът им е давал подробни инструкции за техниката.

Получаваме мимолетно шоу с меланхолични нотки, но това е и филмовият еквивалент на това да си направиш кефа с провокативна картичка от морето.

Amarcord

Гледайте вместо това… Мамини синчета / I Vitelloni (1953)

Чудната ранна комедия-драма на Фелини за петима млади мъже в провинциален град в Адриатика. Свежа и прецизно визуална, съчетаваща вулгарност и меланхолия.

3. Генезис / Inception (Кристофър Нолан, 2011)

Какво казаха критиците

“Величествен филм, извъртащ целия ви мозък” – Лу Луменик, New York Post

Награди

Спечелил четири "Оскара" (операторска работа, звук, звуков монтаж, визуални ефекти), и номиниран за още четири, включително най-добър филм и оригинален сценарий.

Какво казваме ние

Към момента на излизането си "Генезис" беше задължителен за гледане и смазваше всякакви съмнения. Демонстрациите на разочарование изглеждаха неадекватни – “Гледай го все пак” беше общият хор.

Това беше чудовищен хит, който получи повече признание като шоу за мозъка, отколкото заслужаваше, но и защото предизвика дискусии – много дискусии, от вече маниакални фенове до язвителни противници и кой ли не още.

Към настоящия момент е ясно, че конструкцията на филма беше впечатляваща, но по същността си куха. Ако го кажем другояче, сценарият се фокусираше върху вътрешната логика за сметка на... външната такава – защо изобщо това би трябвало да има значение? За какво всъщност е цялата история?

Това е престъпен провал на филма, който претендира, че е за инвазия в човешките сънища и мечти, но демонстрира пълна липса на инстинкт какво изобщо е усещането от него, и никакъв нюх да ни накара да се чувстваме сякаш се намираме в такъв, в който и да е момент.

Строгата, скована асексуалност на вселената на Нолан никога не е била по-голяма спънка. Това, което получаваме, е по-скоро поредица от компютърни игри, в които се прави инвазия, или откъслеци от филми за Джеймс Бонд. Наслагването на слоеве е виртуозно и често гръмовно впечатляващо – като да играеш три-четири такива игри в перфектен тандем – но липсва жизненоважна сърцевина.

Нолан е измислил блестяща централна идея, но после толкова се е увлекъл в опитите да я изследва по оригинален архитектурен начин, че е изгубил контрол над всичко.

Inception

Гледайте вместо това… Паприка / Paprika (2006)

Примамливият последен филм на покойния апонски виртуоз на анимацията Сатоши Кон, който има сравним сюжет за “терапия в съня” и предава много по-убедително как действат сънищата и мечтите.